„Да се обединим”

„За България”

„България над всичко”

Колко красиво звучи това! Патетично! Героично! Кой не би настръхнал, като чуе тези думи? Кой не би се почуствал горд, че е бълагрин?

Хайде сега, споменете си колко пъти сте чували „Бълария над всичко” откакто сте съзнателен човек. Колко пъти сте ги чували през последните двайсет и три години. А през последните няколко седмици? Всеки вика да се обединим за силна България., народа да живее добре. А накрая нито България обединена, нито народа живее добре. Защо ли??? Много просто – заради призивите, които следват след това. И недай си Боже да не си съгласен с тези прзиви – веднага си разпнат като предател и родоотстъпник. Знам, че и сега ще бъда обявен за такъв. 
Едни казват „Да национализираме ... ЗА силна България”. Други казват „Да направим свободен пазар ... ЗА силна България”.
Едни казват „Да построим Белене ... ЗА силна България”. Други казват „Да не строим Белене ... ЗА силна България”.

Едни казват „Да пускаме шистовия газ ... ЗА силна България”. Други казват „Да забраним добива на шистов газ ... ЗА силна България”.
Всеки казва „ЗА силна България”, след което следват всякакви призиви, най-вече с политически оттенък. Проблемът идва от това, че всеки си налага мнението ... защото то е ЗА силна България.
Предполагам всички са прави за себе си. От най-добри чувства и вътрешна убеденост.
Но има една сентенция: „Пътят към ада е заслан с добри намерения”. 

През 1941-ва България подписва просъединяването към Тристранния пакт. Хората, които са го подписали, предполагам са имали най-добри намерения. Дали, защото са смятали, че това е по-малкото зло, или защото наистина са били убедени, че това е правилния път.
Но колко ли от тях са си задавали въпроса „Дали това, което искам, наистина е най-доброто за България”? Едва ли. Защото в България всеки е убеден единствено в своята правота. 

През 1944 г. комунистите променят из основи структурата на българското общество и почти присъединяват България към СССР. Отново в името и за доброто на народа. Може би наистина са били убедени в своята правота. Не съм бил свидетел на тези събития, но предполагам са били подкрепяни от голяма част от народа. Колкото и да е било силно съветското присъствие по това време, колкото и да е имало репресии, това няма как да се случи ако е имало силна съпротива.
Но колко ли от комунистите са си задавали въпроса „Дали това, което искам, наистина е най-доброто за България”? Едва ли. Защото в България всеки е убеден единствено в своята правота. 

От 23 години насам разни партии, партийки, движения, движенийца и всякакви други най-обикновени, но също толкова долнопробни политици драпат към властта. Все ни оправят, къде за 800 дни, къде за повече, къде с приватизация, къде с национализация, къде с атомни централи, къде със шистов газ, къде с магистрали ... Все ни оправят. И все с думите „ЗА силна България” на уста. Абе, как не се намери един да каже, че го прави за себе си?
Предполагам в тези партии има и хора не само с лични интереси, но и със съвест, с идеали, с идеи (поне в зората на демокрацията).
Но колко ли от тях са си задавали въпроса „Дали това, което искам, наистина е най-доброто за България”? Защото в България всеки е убеден единствено в своята правота. 

В момента думите „ЗА силна България” се чуват под път и над път. Не само от политици, а и от всякакви елементи покрай протестите, дето ги показали два-три пъти по новините, те пък взели, че се взели насериозно и тръгнали да основават разни Инициативни комитети. И всичките представляват народа (като ги слушам имам чувството, че в България не живее народ от 7 млн. население, а няколко хиляди народа с население от по няколко човека).
И поставят разни искания. То не искания, а направо ултиматуми. Всякакви, който за каквото се е сетил. И те самите, като ги попита човек какво точно искат, започват да се объркват в противоречия. Но го искат. Искат го веднага! И разбира се, все в името на България. И недай си боже да имаш друго мнение – веднага си обявен за родоотстъпник.
Но колко ли от тях си задават въпроса „Дали това, което искам, наистина е най-доброто за България”? Едва ли. Защото в България всеки е убеден единствено в своята правота. 

За мен, последните обединители на българския народ, истинските борци за България са хора като Левски, Ботев, Раковски и хилядите други знайни и незнайни революционери. Хората обединили Източна Румелия и Княжество България. Хората, обявили независимостта на България. И се моля никога повече да не ни се налага да имаме такива личности по-нататък в бъдещето на България, защото надявам се всеки си дава сметка какво би означавало това.
От онези времена досега са успявали да ни обединят и да ни накарат да се чувстваме горди, че сме българи само хора на изкуството, науката и спорта. Но никога политици и политикани. Народа се е обединявал единствено, за да изгони същите тези политици. И през ’89-та, и през ’97-ма, и сега. Да, може да е имало някой, който да е запалил фитила на народното недоволство. Да, може накрая да е имало някой, който в крайна сметка да се е възползвал от народното недоволство. Но в своето недоволство народа винаги се е организирал САМ! 

Споменах историческите времена, които са родили националните ни герои и легенди. Истината е, че тези хора не са се борили за някаква политическа цел. Тяхната задача е била съвсем друга.
В момента наистина се нуждаем от обединение. Но обединение от съвсем друго естество. Целта е ясна - в момента ние трябва да изградим стабилна България и да осигурим бъдеще на следващите поколения.
Но правете разлика м/у цел и методи за постигане на целта. Последния пример за фиктивно обединение около методите за постигане на някаква цел видяхме как завърши (45-те години социализъм). Нямаше критики (официални), нямаше алтернативи. В момента се нуждаем от конкуриращи се идеи и програми за постигане на общaта цел – само чрез конкуриране на идеи можем да изберем пътя, по който тя може да бъде постигната. Има добри пътища, има лоши пътища, но няма единствено добър път. А кой път да се избере – казва мнозинството от народа.
Не случайно дадох пример с Белене. Въпреки, че това е въпрос, изкуствено поставен в общественото пространство, той е най-близкия и ярък пример за това как трябва да става избора ни на път към целта – чрез избор от набор алтернативи. Ако няма алтернативи, то това би означавало,  че ъпчем на едно място, че сме затънали в безидейност.
Ако някой има идеи как може да се постигне по-добър живот и бъдеще, то начина по който трябва да се бори е да ги представи пред обществото, да поиска подкрепа и ако я получи – да следва начертания от него път. Ако успее – ще бъде признат от историята за човек, който е дал своя дан за развитието на България. Чак след десетилетия може да очаква да го нарекат обединител. Може би няма да успее да чуе със собствените си уши това признание. Но какво значение има това?
Представянето на идеите като единствена и най-правилна атернатива, на всичкото отгоре като общонационална, може да гали самочувствието на авторите им, но това поведение въобще не може да се нарече отговорно. 

Затова моля ви, дами и господа политици и вие, от всякакви инициативни комитети „представляващи” протестиращите – не казвайте, че сте обединители. Не казвайте, че го правите в името на България. Не слагайте името на България редом до всякакви лозунги. Тези лозунги не са надпартийни и национални. Вашите призиви в основата си са чисто и просто политически. Може и да са правилни. Но все пак това са само вашите възгледи как да бъде постигната една цел. Цел, каквато имат други, но с различни възгледи за постигането й. Уважавайте чуждото мнение и се борете за идеите си с аргументи. А не като им слагате етикети „национално отговорни”. Кой е бил прав - ще покаже само историята. 
Моля ви, не изпозлвайте името на България под път и над път. Не го слагайте зад всяка своя политическа платформа, зад всяка своя идея, зад всяко свое искане. По този начин призива „ЗА силна България” само се обезценява.
 

Ще завърша с думите на един велик българин:

„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”

Чудя се дали спазват този принцип нароилите се през последните 23 години хиляди войводи. Какво жертват, какво рискуват, за да имат претенции, че представляват цял един народ?