Историята

            Всъщност става въпрос за бъдещето на Морската градина, или „Приморски парк”, както е официалното наименование. За това какъв парк трябва да има Варна, какъв парк варненци искат да оставят на следващите поколения. Но това няма как да стане без да се решат настоящите проблеми, без да се вгледаме в историята. Да се поучим от добрия опит, да не повтаряме грешките. И така:

            В средата на 19-ти век на мястото на Морската градина са пасяли добитък, а по морския бряг варненци са изхвърляли сметта. След Освобождението, през 1881 г. един деен и напредничав кмет – Михаил Колони дава идеята Варна като един съвременен град да изгради градска градина. Разбира се, голяма част от тогавашните жители и управници са приели тази идея с присмех. Днес тях никой не ги помни. Но името на Михаил Колони, с чиито усилия Варна се сдобива с един от най-красивите градски паркове, завинаги ще бъде записано в историята на града, наред с името на Антон Новак – паркостроителя, изградил паркове като Шьонбрун и Белведере във Виена, който идва във Варна да изгради Морската градина по покана на Карел Шкорпил. Благодарение на тях имаме Морската градина такава, каквато я познаваме и до днес, или т.н. „историческо ядро”, както я наричат специалистите (и политиците). Е, трябва да признаем, че е имала и по-добри дни. Да се надяваме, че отново ще заблести в цялата си прелест.

Морската в началото на 20 в.	Морската днес ...

      Трябва да се отбележи, че още от своето създаване Морската градина непрекъснато се разширява (без последните години). По времето, когато тя е била колкото това „историческо ядро”, Варна се е състояла от сегашната централна част. Т.е. под цяла Варна към морето е било парк.
            Идва индустриализацията и Варна се разраства. Разраства се и „Приморски парк”. През 1956 г. той е обявен до „Евксиноград”, вкл. и местност „Салтанат”, която е непосредствено над т.н. „историческо ядро” на Морската градина, което пък от своя страна няколко години по-късно е обявено за паметник на културата.
       Това разрастване, разбира се, е улеснено от управляващия тогава комунистически режим, който не зачита особено частната собственост. Но трябва да се отбележи далновидността дори на тогавашните управляващи, които не се славеха с особено висока интелигентност. Вместо да застроят територията с панелни блокове, те я отреждат за парк. Преди да стане парк в м-т „Салтанат” е имало лозя, градини и дори кланица. Имало е и няколко красиви вили, част от които стоят и до днес.

           „Приморски парк” е отразен като озеленена територия във всички устройствени планове на гр. Варна от тогава насам. Имаше идея през 2012 г. в новия устройствен план тази територия, с изключение на „историческото ядро” да бъде отредена и за обществено обслужване, т.е. официално да се разреши строителството, но благодарение на няколко многохилядни протеста непосредствено преди неговото приемане, политиците „поумняха” и Приморски парк отново е озеленена територия.  Трябва да се подчертае – устройството на територията не засяга собствеността - дали е частна, държавна или общинска. Но всеки е длъжен да се съобразява с Общия устройствен план.
            Действащия Общ устройствен план на Варна:
            http://www.varna.bg/bg/articles/2767/

             Проблемът.

    „Приморски парк” има много проблеми. Но този, който създава най-непосредствени конфликти в ежедневието и в същото време е най-лесно решим е проблемът с автомобилите в парка.

      Историята продължава. След промените през 1989 г. много от старите собственици с право реституираха свои имоти. От своя страна през последните години общината продаде свои имоти или чрез приватизация, или чрез публично-частно партньорство. Тези стари и нови собственици решиха, че им е позволено да правят каквото си искат. Застроиха и оградиха голяма част от „Приморски парк”, като дори преградиха съществуващи алеи. Как – само те и в общината знаят. Всъщност всички знаем как, но не е редно да се говори без доказателства. А такива няма как да има, тъй като на всички е ясно и друго – тези неща стават на четири очи, без свидетели, без фактури ...
          Наред с това през последните години се разраства търговията, бизнеса и услугите. Появиха се и в „Приморски парк”. С тях – и автомобилите. От начало по-малко, после все повече и повече, докато в един момент автомобилите почти колкото разхождащите се в парка граждани и гости на Варна. 

Някои вече са паркирали в парка.	Забранено ... за пешеходци ?!?!?!

             Но според законите на физиката всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Появиха се граждански организации, а с напредването на интернет технологиите - и фейсбук групи, които започнаха да се борят по проблемите на Морската градина („Приморски парк”). Едно от техните искания е да се спре достъпа на автомобили до парка, както е по закон.
            От своя страна владетелите на имоти в парка настояват за своето „изконно право” на достъп. С автомобили, разбира се – за себе си и за своите клиенти.
            Част от дебатите на страните може да се видят тук:

            http://bnt.bg/predavanyia/mestno-vreme-bnt2-varna-17-septemvri-2013 

            https://www.facebook.com/photo.php?v=508536259237150                        

            Страните – гражданските организации.

         Кои са гражданските организации?
            „Варна диша”, „Зелена Варна”, „Варненци за Варна” и много други. Но на първо място фейсбук група „Варна може да защити Морската си градина”
            https://www.facebook.com/groups/379188982114183/           

            Какво искат гражданските организации? Гражданските организации искат парка да не е парк само на хартия. Искат парка да расте и да се развива.
            По проблема с колите в парка – едно единствено нещо, при това безусловно – никакъв достъп на автомобили до парка. Е, разбира се това не важи за линейки, пожарни, полиция, камиони за смет и поддръжка на парка. Към тях се прибавят автомобили на Карин дом, логопедичната детска градина и подобни социални заведения, които се намират на територията на парка, за мероприятия, зареждане на търговските обекти, но в определено време, когато това няма да пречи на разхождащите се в парка и т.н. И всичко това под строг контрол. Вкл. и граждански.
        Иначе казано гражданските организации искат да няма безконтролно навлизане на МПС в парка. И не признават искането на собствениците за свободен автомобилен достъп нито за тях, нито за техните клиенти. Защото, според гражданските организации това само спомага за разрастването на проблема, т.е. това е причината за проблема.

            Какви са доводите на гражданските организации? Законови. Всяко тяхно искане е подкрепено с текстове от законите на Република България. В градове с население над 30 000 души не може да се съвместява автомобилно и пешеходно движение. За да могат да се движат автомобили, улиците трябва да имат тротоари. А в парка улици няма, има алеи. Алеите са за пешеходци, автомобилите там място нямат.
            Гражданските организации не са против бизнеса. Вкл. и бизнеса в Приморски парк, когато той е съобразен с основната функция на тази територия. Това, което искат е бизнеса да се съобразява, че оперира в паркова среда.

            Какво печелят от това представителите на гражданските организации? Печелят правото  да се разхождат спокойно по алеите на парка. На целия парк. Правото на всеки от нас, вкл.и на собствениците на имоти. Това ще даде възможност на все повече хора да се разхождат в парка - за което основно е предназначен.
            Гражданските организации не искат нищо, те ЗАЩИТАВАТ Морската градина („Приморски парк”) като озеленена територия и правото на всеки един гражданин да я ползва за основното й предназначение – отдих, разходки и спорт.    

  Страните – собствениците на имоти и предприемачи.

            Кои са те си личи от заглавието – хора, които имат имоти в парка (независимо дали реституирани, купени, придобити чрез далавери с Общината) и такива, които развиват бизнес в парка (някои от тях са и собственици).

       Какво искат? Едно-единствено нещо - по алеите в парка да се движат автомобили. Точно по тези алеи, които са предвидени за пешеходци.
            Някои от собствениците не признават действащия Общ устройствен план на Варна и не приемат за парк никоя друга територия, освен т.н. „историческо ядро”.
            Други искат да има ред в парка. Колкото и да говорят, не са дали нито едно предложение как може да има едновременно ред и в същото време движение на автомобили. Собствениците на имоти в парка не ги удовлетворява да има обществени паркинги в парка (не е и нужно тези паркинги да са в самия парк), защото всеки собственик иска свободен достъп до собствения си имот, до собствения си бизнес.
            Трети стигат до там, че задминават дори гражданските организации в защита на обществени интереси и твърдят, че паркингите в парка са в услуга на майки с деца, хора от крайните квартали и туристи, които посещават парка – за да имат къде да паркират.

            Какви са доводите на собствениците? Основно два:
1.      Имат имоти в парка, частната собственост е неприкосновена, а достъпа им е гарантиран по закон.
2.      От забраната за движение на автомобили в парка страда техния бизнес. И това, което е  най-силния им довод – закриват се работни места.
            За да се разбере дали са им основателни доводите, нека да разгледаме подробно кои са тези собственици на имоти и развиващи бизнес в парка:

                 Жилища:
            В началото на 90-те години на 20-ти век живущи в парка почти няма. След промените лека-полека от територията на парка започват да се заграждат парцели. Появяват се първо малки къщички, после по-големи къщи, а в последно време и жилищни кооперации. Нужно е да се каже, че голяма част от тези сгради по документи се водят обществени сгради, а не жилищни.

 

 

            Как са успели собствениците и инвеститорите на тези сгради да се сдобият с разрешително за строеж в „Приморски парк” може само д се гадае. Но на всички е ясно, че не всеки може да си позволи да построи подобни къщи и да си купи подобни апартаменти. Нещо повече – няма как случаен човек да си позволи да живее в „Морската градина” на Варна. И е нормално цените да са такива, все пак това е един от най-известните градски паркове в България. И тези неслучайни собственици на имоти неслучайно драпат със зъби и нокти да няма заповед, защото ако се забрани движението на автомобили в парка, цените на техните имоти ще паднат драстично.
            Доводите на собствениците са, че по закон имат право на достъп до имотите си. И те имат достъп, никой не го оспорва. Но пешеходен, защото имотите им все пак се намират в парк. Няма закон в Република България, който да гарантира достъп с автомобил до който и да било имот.   

                              Делфинариум:

            Варненския делфинариум е една от основните атракции на Варна. Проектиран е от известния архитект Симеон Саралиев и е открит през 1984 г. Още по това време е имало дебати сред архитектурните среди дали Делфинариума трябва да бъде в Приморски парк”, по същия начин по който се е дискутирало дали Националния стадион „Васил Левски” трябва да бъде в центъра на София. Още тогава специалистите са отчитали рисковете, които едно такова съоръжение носи за парка.
            Делфинариума е може би най-сериозния бизнес в „Приморски парк”. Приватизиран е от „Феста Холдинг” на небезизвестната банкерка Петя Славова. За съжаление от блясъка на това модерно за времето си съоръжение е останала бледа сянка. Не само самата сграда, а най-вече околното пространство – начупени плочки и неподдържани алеи.
            Когато се говори за делфинариума и проблема с автомобилите в парка, трябва да се има в предвид, че навремето е бил предвиден паркинг както за автомобили, така и за автобуси в кв. Чайка, от другата страна на булеварда, който е свързан с парка и делфинариума чрез широк подлез. Днес този паркинг е окупиран от нови сгради и автомобили, но и никой от „Феста Холдинг” не прави постъпки към Общината, за да си го издейства отново. И защо, когато е по-лесно да се влезе в парка и да се паркира в тревните площи до самия делфинариум ... Което обяснява и разбитите плочки. 

                            „Мимоза”

            „Мимоза” е фирма за озеленяване. Тяхната сграда впечатлява с хармонична архитектура. Освен това техния бизнес кореспондира с основната идея на парка – зеленината. Чудесно е да се разходиш в парка и да имаш възможност да си купиш цвете, саксия и т.н. Но собственика на „Мимоза” е един от най-ревностните защитници на автомобилното движение в парка. С довода как неговите клиенти ще носят пеша големи саксии и торби с градинска тор. Може би не е чувал за транспортни колички, за разнос по домовете (с нужните за това служители ... а тръбят, че спасявали работни места). Ако е толкова важен достъпа с автомобили до неговия обект защо е избрал „Приморски парк” за локация? Да се чуди човек как останалите фирми за озеленяване, чиито бази не се намират в „Приморски парк” успяват да работят и да поддържат персонал по-голям от този на „Мимоза” 

            Офиси:

            Да, в „Приморски парк” има и офиси. По цял свят фирмите строят офиси в т.н. „ситита” и бизнес-центрове, във Варна офиси се строят в паркове. Необяснимо е какво е накарало тези хора да построят офисите си в парк. Дори и да е разрешено автомобилното движение, това не е територия, която е подходяща за офис-сгради. Но това е проблем на инвеститорите. Тяхното положение е същото като на жилищните сгради. 

            Ресторанти и кафета:
            Стигаме до бизнеса, който е най-логично да присъства в „Приморски парк” като във всеки градски парк. Кой не иска по време на разходка да изпие ароматно кафе, чаша вино или да опита вкусна вечеря? Ако има гледка към морето – още по-добре. Разбира се, всичко това си има цена. Който иска да се възползва от тези услуги в парка трябва да е готов да я плати. Но защо разхождащите се в парка трябва да плащат цената да се съобразяват с автомобили по алеите на парка заради няколко души, които са решили, че задължително трябва да стигнат до тези заведения с личното си МПС и ги мързи да извървят няколкостотин метра пеша? 

Хотел „Класик” и ресторант „Сезони”	Незаконния паркинг на р-т „БМ Градина”

            Очевидно е, че за част от заведенията (като „Сезони”) целевата група от клиенти не се състои от разхождащи се в парка. Въпросът е защо са ги открили точно в „Приморски парк”, а не в други части на града, където е съвсем законно движението на автомобили. Тези заведения определено биха пострадали от забрана за движение на автомобили в „Приморски парк”. Но кой е виновен за това?
            Други заведения биха могли да съществуват и в условия на забрана за движение на автомобили. Но е по-удобно и за тях част от клиентите им да идват с МПС до самото заведение (ех, ако можеше до самите маси ...). Такива заведения като „БМ Градина”, които освен, че са изградили незаконен паркинг на парцела си, ами са сложили дори „легнали полицаи” на алеята пред заведението.
            До голяма част от тези заведения в парка може да се стигне с автомобил и през последната година, въпреки половинчатата  забрана на бившия кмет Кирил Йорданов. А собствениците на тези заведения се оплакват от намален оборот ... Много странно.           

            Дали може да съществуват заведения в „Приморски парк” и без автомобилен достъп? Достатъчно е да погледнем и т.н. „историческо ядро” на „Морската градина”, където автомобилен достъп никога не е имало като в м-т „Салтанат” през последните години.

Кафетата пред Летния театър.	„Детския кът”

            Тук има много заведения, които нямат достъп с автомобили за своите клиенти. Като кафетата пред Летния театър и „Детския кът”. Странно как майките с деца предпочитат тези заведения или пък да се разхождат с количките по алеите на „историческата част”, въпреки, че няма как да спрат автомобилите си в тази част на парка, а на близките централни улички места за паркиране се намират по-трудно от кв. „Чайка”, с който граничи м-т „Салтанат”. 

            Колко работни места има в м-т „Салтанат” в „Приморски парк”.
            Могат ли предприемачите да докажат тези работни места с договори и платени осигуровки?
      Каква е структурата на заетостта на работните места в „Приморски парк”- висококвалифицирани (специалисти) или нискоквалифицирани (сервитьорки, камериерки)?
         Какъв бизнес се развива в парка, който не би могъл да съществува на друго място в града?
      Какъв бизнес има в парка, който не може да съществува без денонощен автомобилен достъп (освен за зареждане рано сутрин м/у 05,00 и 08,00 часа)?
            Защо оборота на заведенията в м-т „Салтанат” спада (според собствениците), при положение, че все още има автомобилен достъп до тях? Вината за това в недействащите заповеди ли е, в икономическата ситуация в страната, или в лош мениджмънт?
            Все въпроси, на които няма отговори. Поне от страна на собствениците.

       Може да се направи извода, че в „Приморски парк” има две групи заинтересовани лица да има автомобилно движение в парка:
            1.Собственици на жилища и офиси. За тях забраната неминуемо ще доведе до загуби. За да не търпят загуби, то реално парк „Приморски парк” трябва официално да се превърне в квартал „Приморски (без парк)”.
            2. Предприемачи, които развиват бизнес. Бизнес, който е в унисон с основната функция на парка. Тези хора не разбират, че автомобилния достъп е в техен ущърб. Те са избрали да правят бизнес в парк, това ги отличава от останалите им конкуренти в другите части на града. В сайтовете на всички пише – адрес: „Морска градина”. А с автомобили това вече не е парк. И ще превърне тази територия в квартал. Да, престижен, но най-обикновен квартал. Странно е, че точно тази група собственици е най-активната в защита на автомобилното движение в парка. А дали наистина е най-активната, или те са само авангарда, а движещата сила са тези от първата група – собственици на жилища и офиси в парка?

             Институциите.

            В този спор има и трета страна – институциите. Тези, които определят правилата, тези, които са длъжни да следят за спазването на законите на Република България. А какво са институциите? До голяма степен хората, които работят там. На първо място кмета.

            Когато се заговори за проблемите на Морската градина („Приморски парк”), неминуемо се появява фигурата на Кририл Йорданов, бивш кмет на Варна, който също ще остане в историята, но с отрицателен знак. По време на неговото управление се появи проблема с автомобилите в парка, по негово време движението на МПС се разраства. Какво направи той? Нищо? Гледаше мълчаливо и не вземаше отношение. До момента, докато не се появиха гражданските организации и гореспоменатите протести.  След дълга борба кмета разбра, че гражданите няма да оставят въпроса без решение. Тогава издаде заповеди за забрана на достъпа на МПС на територията на „Приморски парк”.
            Но какви заповеди бяха това? Заповеди, в които се забраняваше движението и паркирането на МПС, но в същото време се правеха изключения за живущи в парка и клиенти на търговските обекти до запълване на паркоместата в имотите, в които се намират съответните търговски обекти. Бяха поставени бариери и полицаи, които вместо да спират автомобилите, реално ги пускаха. И как иначе? Кой може да каже дали наистина един автомобил ще спре на паркинга на еди кой си ресторант, или на някоя поляна? Кой може да знае кога са запълнени въпросните паркинги? И до момента автомобилите навлизат свободно в парка, а полицаите, които уж трябва да ги спират играят ролята на портиери.

„Не важи за гости на ...”	Очевидно за никой не важи знака  „Влизането забранено” в Приморски парк.

             Въпросните заповеди бяха бленувания от собствениците на имоти в парка КОМПРОМИС. И беше повече от учудващо, когато същите тези собственици подадоха жалба в съда срещу тези заповеди. На първа инстанция техния иск беше отхвърлен, тъй като според отреждането на съда, обществения интерес е над всичко на територията на „Приморски парк”. На втора инстанция заповедите паднаха ... поради процедурни нарушения за издаване на заповедите – неспазване на срока за обществено обсъждане от страна на администрацията. Дали процедурите не са спазени поради незнание или преднамерено – никой не може да каже. Но е факт, че собствениците на имоти направиха в случая услуга на гражданските организации, тъй като гражданите (обществото)  бяха по-потърпевшите от половинчатите заповеди на Кирил Йорданов.            Така дойде началото 2013, общодържавните протести, на които варненци бяха най-активни. На тези протести те имаха и едно свое искане – оставка на Кирил Йорданов. След дълга борба и един похарчен живот (вечна му памет на Пламен) – най-накрая я получиха.

         Стигаме до днес, по-малко от седмица преди влизането в сила на нови заповеди, касаещи автомобилите в парка. Техните проекти са качени на сайта на община Варна. Според тях се забранява влизането на МПС на територията на „Приморски парк” с минимални, приемливи изключения, които не са в разрез със законите. В момента тече законовия едномесечен срок за подаване на възражения, предложения и обществено обсъждане. Дали ще влязат в сила в този си вид и ще се спазват, или накрая отново ще станем свидетели на изключения в стил Кирил Йорданов – ще разберем съвсем скоро.
     Техен вносител е новия кмет на Варна – Иван Портних. Спирането на автомобилите в парка беше едно от предизборните му обещания. Дали той ще нареди името си редом до това на Михаил Колони, или до това на Кирил Йорданов - само времето ще покаже. А това зависи най-вече от действията на самия Портних.
            Но дори да не успее да стане следващия Михаил Колони, то Портних засега има всички шансове да не бъде сравняван с Кирил Йорданов. Защото е първия кмет от най-новата история на Варна, който по даден въпрос заема категорична позиция, при това в унисон с обществото и исканията на гражданите, а не в полза на икономически интереси.

            Дано след по-малко  от седмица тази статия да изглежда остаряла, в парка да няма автомобили и никога повече този въпрос да не бъде поставян на дневен ред. Защото има още много проблеми за решаване.