„Мораториумите не са това, което са” - така може да се перефразира култовата фраза „Совите не са това, което са” от филма на Дейвид Линч „Туин Пийкс” след скорошното решение на Народното събрание да продължи мораториума върху продажба на българска земя на чужденци до 2020 г. Наистина, обстановката в страната е също толкова мрачна като във филма, тегне тежка атмосфера за идваща катастрофа и на всичкото отгоре нищо не е такова, каквото изглежда.
Макар, че в случая за описване на случващото се по-подходящо е заглавието на Шекспировата пиеса „Много шум за нищо”. Само, дето в български парламентарен вариант не е комедия, а чиста проба трагедия. Зле скалъпения театрален фарс ни показа фалшив патриотизъм в стил „на гол тумбак чифте пищови”, икономическа логика, от която на всеки току-що завършил икономика му идва да си скъса дипломата, а в последно действие ни представиха обрат на който всеки треторазряден холивудски сценарист би завидял – БСП гласуваха заедно с ГЕРБ и Атака, против коалиционния си партньор ДПС ... Няма друг такъв цирк, няма друга такава държава.
Вече на всички стана ясно, че ПРАКТИЧЕСКАТА ПОЛЗА ОТ УДЪЛЖАВАНЕТО НА МОРАТОРИУМА Е ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО. Тези, които викаха за защита на свещената българска земя останаха излъгани. Вместо забрана, депутатите продължиха мораториума. Всъщност от забрана нямаше нужда, защото и досега мораториума на практика не действаше – фанатизираните петролни шейхове, с които толкова ни плашеха още преди години можеха да си регистрират фирма и да си купят българска земя. Единствените, от които я „защитиха” народните „представители” са „опасните” редови граждани на европейския съюз.
Всичко щеше да бъде в рамките на нормалното за нашите географски ширини, ако не беше ВИСОКАТА ЦЕНА, КОЯТО ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ПЛАТИМ ЗА ТОВА ГОЛЯМО НИЩО, за този примитивен шовинизъм и политически популизъм. Евентуалната наказателна процедура от страна на ЕК, която изглежда все по-реална, е най-малкото, което може да ни се случи. Дори Конституционния съд да отмени решението на Народното събрание, то вече сме в отбора на европейските хулигани редом до Унгария – тези, които много искат да са в ЕС, но не искат да спазват правилата и принципите на европейското единство. Народните „представители” в стремежа си да удовлетворят шовинистични искания и да забъркат още по-голяма парламентарна каша със сигурност изгониха всеки потенциален чужд инвеститор, развиващ бизнес по европейски правила, при това не само в земеделието. С което направиха България още по-добра среда за мафиотския бизнес. От тази гледна точка решението на Народното събрание може да се разглежда като абсолютно антибългарско.
На всички е ясно, че българския политик е готов да продаде майка си и баща си за още няколко гласа, за още няколко дена управление, какво остава за неща като принципи. И все пак не мога да повярвам, че е готов на чак такъв популизъм, на чак такова безотговорно поведение, особено като се има предвид колко други искания на народа не бяха удовлетворени. Нека да си припомним друго искане на Атака – национализиране на електроразпределителните дружества, сваляне на тока с непазарни механизми и т.н. Това искане щеше да задълбочи проблемите в енергетиката, вместо да ги реши, но поне за кратко щеше да има далеч по-голям практически ефект върху живота на избирателите. Щеше да бъде също толкова популистко решение, но нямаше да има чак такова директно нарушаване на договори с ЕС. Но не, не дадоха шанс на тази абсурдна идея на Сидеров. И с право.
Остава да се запитаме – защо депутатите така леко и толкова бързо приеха удължаване на мораториума, особено имайки предвид цирка с включването на ГЕРБ в проблема и още по-големия цирк с депутатите на БСП, които веднъж гласуват „Против”, после „За”. Обяснението, че са се подали на натиска на улицата, на протестите, на исканията на народа са също толкова несъстоятелни, колкото обяснението, че мораториума предпазва по някакъв начин българската земя от попадане в чужди ръце.
Може би трябва да потърсим обяснение другаде. Може би трябва да се върнем няколко месеца назад. Още от изборите на това Народно събрание му липсва каквато и да било представителност. Не само на сегашните управляващи, а и на опозицията – доскорошни управляващи. Представителността падна още повече, когато стана ясно, че коалицията БСП-ДПС всъщност се крепи на един глас от Атака. Пълния крах за този Парламент дойде с назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, което даде начало на нови, при това дълги протести.
Правителството и мнозинството трябваше да отговорят с нещо. Първото, което направиха е активно мероприятие от добре познатата комунистическа практика – нападението е най-добрата защита. Т.е. „да оклепаме тези, които са срещу нас”. Изкараха протестиращите соросоиди. Но тази кампания впечатли народа също толкова, колкото агитацията срещу „загнилия империализъм” от преди 1989-та година. Нападките към единствената институция, която се противопоставя на правителството – Президента започнаха още преди изборите. Но малко хора се впечатляват от тях. Най-важното – управляващите разбраха, че не могат да вдигнат собствения си рейтинг като свалят рейтинга на друг.
И тук идва втората тактика – на отклоняване на вниманието. Първата тема – сирийските бежанци от икономически проблем я превърнаха в ксенофобски. Но нямаше как правителството и парламента да избягат от своята отговорност по този проблем. И каква е другата голяма тема, свързана отново с ксенофобия и произлизаща от националистическите среди? Да, изтичащия мораториум за продажба на българска земя на чужденци. Управляващи и опозиция взеха тази тема, преиначиха я, проведоха кампания и успешно приложиха горепосочената тактика.
Някой запита ли се защо точно сега изникна тази тема в общественото пространство? Да, мораториума изтичаше съвсем скоро. Но все пак имаше още поне месец работа на Парламента, защо трябваше да да се „реши” този въпрос толкова бързо? Защо не се проведоха обществени дебати? Или защо не се реши по-рано? Още преди извънредните парламентарни избори? Къде бяха тогава ВМРО и Атака?
Да, темата съществуваше сред националистическите партии отдавна. Но съмнително бързо от тези среди въпроса се прехвърли в интернет форуми и фейсбук групи, подхвана я първо ВМРО, после парламентарнопредставената Атака, след това дори и от ГЕРБ. В същото време по новините на проправителствената ТВ7 обширните репортажи за контрапротестите бяха заменени с още по-обширни репортажи за протестите против продажбата на българска земя на чужденци.
Но това е нищо в сравнение с цирка, който ни предложиха в Народното събрание на въпросното заседание – „дългоочакваната”, но несъстояла се до сега комбинация ГЕРБ и Атака срещу БСП и ДПС. И после ... „обрат в трето действие” – част от БСП сменят позицията си на 180 градуса, гласуват „пробългарски”, единствено ДПС и няколко депутата от БСП, вкл и председателя на Парламента го играят лошите ченгета като отстояват „антибългарска”, но принципна позиция. В резултат на това мораториума е удължен с толкова гласове, колкото трудно могат да бъдат събрани за каквото и да било друго решение... И това, ако не е абсурд, здраве му кажете.
Защо е всичко това? Освен с горепосочената цел за отвличане на вниманието от антиправителствените протести, всички тези действия привидно объркват наложеното статукво при гласуване в това Народно събрание. С една единствена цел – вдигане на рейтинга и лъжливо усещане за истинска политическа борба в парламента.
Кой печели от цялата тази схема? Всички парламентарно представени партии като удължават агонията на този парламент. Вкл. ГЕРБ и Атака, защото им е ясно, че никога повече няма да съберат толкова гласове на следващите избори. Те имат интерес този парламент да продължи да съществува също толкова, колкото БСП и ДПС. Да не забравяне кога протестите наистина започнаха да губят своята сила – когато в тях се намесиха ГЕРБ на 4.11-ти. Никое действие на правителството не можеше да ги отслаби, никоя правителствена пропаганда и черен ПР. Единственото, което можеше да спре истинските протестиращи да не излизат масово на площада е яхването на протеста от ГЕРБ. Защото те не искат да бъдат свързвани както с БСП, така и с ГЕРБ.
Кой губи? Губят най-вече „излъганите камилчета”, които бяха използвани в интернет и по площадите да викат срещу падането на единствено формалната забрана за продажба на земя на чужденци. Но не само те - губим всички ние като народ, като държава. Поради собствената си глупост да следваме добре звучащи,, но кухи каузи.
Далеч съм от мисълта, че цялата тази схема е някаква далечна теория на конспирацията. Наистина допускам, че в зародиш идеята да се протестира срещу продажбата на българска земя е била с най-чисти помисли, макар и сред националистическите среди. Но съм повече от убеден, че през последните седмици беше узурпирана и използвана от парламентарнопредставените политически сили по най-долнопробен начин в ущърб на всички нас. Защото „мораториумите не са това, което са”.
