Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2013 20:51 - Всички са маскари, ама като ги махнем коя маскара ще дойде да управлява?
Автор: svilen75 Категория: Политика   
Прочетен: 2690 Коментари: 1 Гласове:
3



      „Всички са маскари, за кого да гласувам?
     „Като свалим това правителство / този Общински съвет / този кмет, какво ще правим? Ще дойдат ли по-добри?
     Две много често срещани мнения, диаметрално противоположни и в същото време нерядко могат да бъдат чути от устата на един и същи човек. Две мнения, в които има голяма доза истина и в същото време са недостатъчно обосновани.
    
     Има само две възможности да оправим ситуацията. И двете са взаимносвързани. И двете зависят само от нас, гражданите:

     Първото условие е ДА БЪДЕМ АКТИВНИ на изборите. За пример могат да послужат както последните парламентарни избори, така и последните местни избори във Варна. Оправданието, че нямало за кого да се гласува звучи като ... оправдание. Има една сентенция: „Който иска търси начини, който не иска търси оправдания”. И още една, на границата на вулгарното: "На калпавия и космите му пречат".

     Парадигмата „Като не гласуваме, ние протестираме срещу статуквото и политическата олигархия” отдавна показа своята несъстоятелност. В условия, в които сегашната политическа класа разчита точно на пасивността на голяма част от гражданите и активността на твърдия електорат, подкрепена с купени гласове, протеста чрез негласуване се превръща в апатия, граничеща с нихилизъм. Апатия, не толкова политическа, колкото гражданска и личностна.

     Не мога да приема, че в България няма никакви други партии, освен четирите, които в момента са в парламента. Може ли някой да отрече, че дори при сегашното политическо статукво, ако бяха гласували повече избиратели, то в парламента щяха да влязат още партии, а конфигурацията на политическите сили в 42-рото НС щеше да бъде съвсем друга (респ. политическата ситуация)?
     Не мога да приема, че от деветима кандидати за кметския пост във Варна голяма част от избирателите не можаха да припознаят нито един, на когото да гласуват доверие. Точно поради масовото негласуване се стигна до положението на балотаж да се избира м/у кандидатите на ГЕРБ и БСП. Нарочно не споменавам техните имена, защото в случая те нямат никакво значение (нищо, че на едната политическа сила кандидата проформа се води независим). Получи се така, че гласува твърдия електорат, дори ромския вот в случая не беше решаващ. Може ли някой да отрече, че ако избирателната активност беше по-висока, то ситуацията на балотажа щеше да бъде по-различна? Не кой знае колко по-добра, но със сигурност различна? Различна, защото в момента статуквото не е променено с абсолютно нищо. А можеше да бъде различно.
     Какво да кажем за референдумите – и националния, и проведените местни като този в Стара Загора. Тук не става въпрос за партийни кандидатури, а за отговор на общовалидни въпроси. Макар, че в този аспект до известна степен може да изключим референдума за Белене. И все пак става въпрос за пряка демокрация в действие. А участието на народа – никакво.
     И още нещо много важно – колкото и да са несъвършени законите в нашата държава, все пак никой не може да бъде спрян да бъде активен в политическия живот. Сигурен съм, че тези, които не намират подходящи кандидати сред издигнатите и оревават цялото интернет пространство, познават поне един свестен човек. Какво ги спира да направят инициативен комитет, да съберат подписи и да го издигнат за кандидат-кмет, примерно? Какво им пречи? Законите ли? Статуквото ли?
     Активността на избори включва не само да отидеш до урната и да задраскаш някое квадратче. Активността включва не само да се запознаеш с позициите на кандидатите. Активността включва и участие в политическия живот като издигнеш кандидатури, които ти самия смяташ, че биха довели до подобряване на живота ни.

     Така, че моля ви, всички вие, които ревете, че всички са маскари, спрете. Спрете се, бе хора. По тази логика, и аз, и Вие, и всеки друг сме маскари. Е, как очакваме народ от маскари да избере управници, които не са маскари?
     С такова мислене, дори да има свестни хора, готови да се включат в политическия живот, то те няма да го направят. Не, защото ще ги засипят с тонове помия конкурентите им - сегашните политици. А защото ние самите, избирателите, ще ги окаляме. Свестен човек може да се пребори със статуквото. Но с прост народ – няма никакъв шанс.
     Българите сме много силни в псуването на маса по адрес на политиците, много сме силни да викаме „Всички са маскари” (само ние не). Но когато дойде време да сме активни – да издигнем някого за кандидат за изборен пост, да отидем до урните да гласуваме, да излезем на улицата, когато нещата не вървят на добре ... тогава никакви ни няма. Защото, видите ли, „който и да дойде – нищо няма да се промени”.
     И точно тук идва второто условие, което е нужно, за да променим ситуацията - ДА ПРОТЕСТИРАМЕ. Да следим всяко негово действие , да гледаме под лупа, този, който е спечелил изборите, дори това да е кандидата, за когото сме дали своя глас. И дори при най-малък помен за аморално поведение и решения, които не са в интерес на народа или бъдещето на държавата – да излизаме масово на протести.
     Наскоро изгонихме едно самозабравило се правителство. На път сме да изгоним още едно само забравило се правителство. Ако трябва, ще изгоним и трето, и четвърто, и пето. Ако трябва с цената на избори „до откат”. Само така ще научим управляващите, които и да са те, че ако няма морал в политиката и управлението – няма да ги бъде.
    
Както и да променим системата, каквито и нови Конституции да пишем, каквито и нови Изборни кодекси да приемаме, няма ли я тази гражданска активност - не можем да променим статуквото. Но има ли силна гражданска активност, лека-полека шмекерите и използвачите в политиката сами ще я напуснат, защото ще осъзнаят, че „келепир” в тази работа вече няма.
     Затова изразявам искрена благодарност на хората, които както през зимата, така и сега излизат всеки ден на улицата да протестират и да искат оставката на правителствата. Правителства, които доказаха още от първия си ден, че не работят „ползу роду”, а в полза на нечии икономически интереси. И призовавам всички останали: Нека да излезем и да ги подкрепим, дори и да не виждате алтернатива на сегашното управление. Алтернатива ще се появи. Защото политиката, също като природата не търпи празно пространство. Но нека да създадем условия за появяването на нов тип политици. Такива, които ще се борят за нашето доверие, а не да се възползват от него. Тези нови политици може да вървят на протестите  редом до Вас в момента. Може дори да сте Вие. Кой знае ...

     Няма друг начин.
     Време е да се научим, че от нас, само от нас зависи кой ще бъде избран да управлява (нарочно не използвам „ще дойде на власт”). Как ще управлява зависи от него, но от нас зависи колко ще управлява. Ако иска да управлява дълго (цял мандат), ще трябва да се съобразява с нас - с народа.
     Време е да осъзнаем, че всичко зависи от нас.
   Само от нас и от никой друг.

 




Гласувай:
4



1. nupagadi77 - Със самопожеланието да не потънем ...
02.08.2013 15:18
Със самопожеланието да не потънем отново в "търпение" искам да споделя и една статия на Недялко Йорданов от преди 21 години.
О, МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО!

Бавно, но сигурно българинът се връща към тоталитарния си непукизъм, към тоталното си търпение. Мина еуфорията, мина голямото пребоядисване и сега, когато нищо не се знае – отново нашият човек си казва: "Трай си и си стой настрана – нито с едните, нито с другите, защото всички са маскари."
Дали са "маскари", или не, това е въпрос, но че всички са омаскарени – това е сигурно, защото компроматите никнат като гъби.
В тази игра на смъкване на маските няма правила, няма морал, няма милост. Довчерашният съмишленик и приятел днес става първият ти враг. И като такъв спокойно можеш да го квалифицираш като: "предател", "ренегат", "вклинен агент", "люспа", "мафиот", че дори и "хомосексуалист" и да го пратиш "да го духа"... Той, разбира се, не ти остава длъжен и изважда незнайно откъде досието ти на сътрудник на ДС заедно с тайните ти финансови машинации с наши и чужди фирми и банки...
В какво и в кого тогава да вярва обикновеният българин, когото нарекохме "електорат"? Той е свикнал ако не да вярва, поне да живее с мисълта, че има други, по-умни хора над него, които решават съдбата му.
Общо взето, българинът повярва в идеята за демокрация, защото тя повдигна неговото самочувствие. Известно време (почти две години) той мислеше, че не е безгласна буква, че всичко вече зависи от него. Сега той разбра, че всичко зависи, както преди, пак от шепа хора, от техния морал, от техните лични взаимоотношения.
Това отрезвяване, това проглеждане е страшно и необходимо!
Защото, уви, оказа се, че демокрацията свършва там, откъдето започва властта. Дойдеш ли на власт – край на демокрацията.
Един наш поет беше писал преди десетина години:

"Няма по-големи врагове за Христа
от бездарните попове."

Защо се учудваме тогава, че синият Христос започва да почервенява отново?
И на българина вече му е все тая, защото е зает главно с грижата за насъщния. И дори вече не гледа сеир, защото знае, че рано или късно всички горе ще бъдат омаскарени и така им се пада на тези "маскари".
Така отново дойде времето на тоталитарния непукизъм и тоталното търпение.
О, минало незабравимо!
20 май 1992 г., в. „Труд“
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svilen75
Категория: Забавление
Прочетен: 238724
Постинги: 68
Коментари: 153
Гласове: 343
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031