Изборите вече минаха. Те ще се запомнят с няколко „уникални” характеристики:
     -Първите свободни парламентарни избори в България след 89-та, при които управляващата партия печели избори.
     -Първите свободни парламентарни избори в България след 89-та, при които в народното събрание няма нито един представител на т.н. автентична десница.
     -Първите свободни избори в света, спечелени от партия, свалена преди това чрез протести.
     -Избори, в които спечелилата партия бива квалифицирана като опозиция не само от анализаторите, а и от самата нея. 

     За разлика от всички предишни парламентарни избори, тези някак си изглеждат вяли и апатични, въпреки, че конфигурацията в новия парламент е меко казано „интересна”. Защо е така? За да си отговорим на този въпрос трябва да се върнем назад в годините.
     През 90-те години на миналия век, в „зората на демокрацията” всичко беше ясно – левите бяха крайно леви, десните бяха (почти) крайно десни. Избирахме м/у социализъм и демокрация, м/у Русия и Запада, м/у планова и пазарна икономика. Единствената неизвестна беше до обявяването на изборните резултати. След това, като се разбереше кой е спечелил изборите беше ясно накъде ще върви страната през следващите години.
     През 2001-ва дойде т.н. „Цар” Сакскобурготски с обещание да ни „оправи за 800 дни”. След като се разбра, че НДСВ печели изборите, неизвестните бяха дори повече, отколкото преди самите избори. Тогава хората бяха объркани не само как да се обръщат към Царя-Премиер, а и в очакванията си към неговото управление. Имаше надежда, имаше и известна доза страх. Накрая видяхме как завърши този експеримент – въпреки изкарания пълен мандат трябваше да гоним Царя-Премиер заедно с отборчето му юпита.
     Дойде 2005-та. Първия толкова разноцветен и многопартиен парламент без ясен победител и ясна конфигурация за коалиция. Ситуацията вещаеше парламентарна криза, точно както и днес. Тогавашния президент Първанов трябваше да впрегне всичките си знания по партийно генно инженерство, за да се роди Триглавата ламя, по известна като Тройна коалиция. Многопартийния парламент и широката коалиция би следвало да бъдат гаранти за прозрачност в управлението. И евентуално за скорошни парламентарни избори. Нищо от това не се случи – това беше най-корумпираното управление, което на всичкото отгоре изкара мандата си.  Накрая видяхме как завърши и този експеримент – трябваше и тях да ги гоним на следващите парламентарни избори.
     Изнизаха се четири години и ето - 2009-та. Поредния „спасител на народа” Бойко Борисов отдавна беше изгрял на политическия небосклон. Всички бяха наясно с партийното строителство - политически проект тип лидерска партия-еднодневка по примера на царското НДСВ, само, че този път ГЕРБ. Но никой не беше наясно каква програма има тази партия. Никой не се и интересуваше. Важното беше да се накажат предишните, важното беше, че има политическа воля. Видя се, че воля има, но не и за промяна. Видя се и как свърши всичко – само няколко месеца преди изтичането на мандата отново трябваше да ги гоним ... за да ги изберем отново на първо място.   

     Стигаме до днешните избори – 2013-та. Въпреки всичките абсурди и привидно многото спечелили и многото загубили – няма усмивки, няма сълзи. Няма приповдигнато настроение, няма овации, няма фанфари. Нито сред партиите, нито сред народа.
     Настроението е минорно. Защо? Защото въпреки многото въпросителни, за първи път след след избори от 2001-ва насам, знаем какво ни очаква – нищо добро.
     Възможните варианти за съставяне на кабинет са следните:
-         „Нова” коалиция БСП и ДПС. Но както се казва – този филм вече сме го гледали.
-    Отново правителство на малцинството на ГЕРБ – това е по-малко вероятния сценарий. И този филм сме го гледали.     
     Никой няма повод за празнуване, всички са притеснени. Разликата е в причините за това притеснение
     Народа е притеснен, защото си спомня и двата „филма”. И двата имаха кофти край.
  Двете водещи партии са притеснени, защото двойна коалиция с някоя от по-малките е ‘на кантар” и не гарантира спокойствие. А тройна коалиция изглежда невъзможна.
      Двете партии-„балансьори” са притеснени, защото и двете много искат да влязат в управлението, но няма как само едната да направи коалиция с някоя от водещите. А коалиция помежду им би означавала техния край.
     В тази ситуация ролята на опозиция изглежда по-примамлива, отколкото на управляващ. Всички осъзнават, че скорошните протести от изминалата зима е много вероятно да се повторят. Защото дори да бъде съставена коалиция и правителство, то кредита на доверие в обществото е много крехък:
     Избирателна активност - 51,33%, близо половината българи не припознават партия, която да ги представлява в Народното събрание. При това негласуващите не някакви маргинализирани дегенерати, а основно образовани и интелигентни, но обезверени хора.
     Четирите партии, които влизат в бъдещия парламент събират общо 75,66% от вота на гласувалите, т.е. 1/4 от гласувалите също няма да са парламентарно представени.
Реално 40% от имащите право на глас са определили състава на бъдещото НС.
     Възможните коалиции за съставяне на правителство клонят около 50% от състава на НС. Или иначе казано - ще управляват хора, избрани от 20% от населението. Половината от тях (да не кажем по-голямата част) - нискообразовани, на преклонна възраст и представители на малцинствата.
     С каква обществена подкрепа би се ползвало едно правителство, съставено от този парламент?
     Това, което всички мислят, но никой не смее да каже на глас е третата възможност – несъставяне на правителство и нови парламентарни избори. Т.е. – политическа криза.
     Партиите не искат нови избори, защото в момента нямат ресурс нито за нови кампании, нито за купуване на гласове. Нито има какво ново да предложат.
Народа не иска нови избори, защото му писна да гласува, а нищо да не се променя.
     Анализаторите не искат нови избори, защото не виждат в тях решение. И са прави.
     Никой не иска нови избори, защото дори да има такива, дори да влязат още партии в парламента, дори да бъде съставена широка политическа коалиция – нищо няма да се промени.
     Но няма начин, независимо дали ще бъде съставен кабинет или не, нови избори ще има най-късно другата пролет. Не, защото биха се разпаднали евентуалните политически договорки в парламента, а защото неминуемо се очакват нови протести следващата зима. Още по-силни, още по-крайни.
      Трябва да признаем - сегашната политическа и изборна система са изчерпани. Уж „стабилната” ни в макроикономическо отношение държава вече е в политическа криза, влязохме в „параграф 22”, предстои ни „италиански сценарий”.  Наречете го както искате, но нито „старите муцуни” в лицето на познатите партии могат да ни изкарат от кризата, която самите те създадоха, нито народа би повярвал на някой нов „месия”, който „вади зайци и обещания от ръкава”.
     Изход има. Нарича се промяна. Но партиите нямат интерес – както се казва „могат, но не искат”. Народа пък няма сили – „иска, но не може”.
     Всъщност това е големия проблем – разрива м/у партии и народ. Проблема не е в политическата система, в демокрацията или в изборите. Проблемът е в това, че народа не се чувства представен по време на избори и след това. Докато партиите не разберат, че те всъщност не са някакъв политически елит, а са представителна извадка на част от населението – нищо няма да се промени. Досега някак си успяваха да ни залъжат, да играят политическите си игрички, все едно живеят в различна от народа държава. Но вече трябва да им е станало ясно – политическата криза е криза на партиите, не на народа. Тези партии, които разберат това и успеят да се променят – те ще, имат политическо бъдеще през следващите десетилетия. Останалите ги чака забвение.

ГЕРБ ще състави кабинет с Атака. Сидеров ще е или премиер, или вице- премиер. Ако се налага, ухапете се по гъза, та да ви олекне.

АпостолоФФ, ще те питам след месец къде ще си завреш астрологическите прогнози ;)
Дори да състави ГЕРБ правителство с Атака (което е невероятно), само след първия вот на недоверие тази коалиция ще се разпадне и правителството ще падне. А коалиция с Атака за Боко е политическо самоубийство.