Прочетен: 2633 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2013 23:54
„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.”
Предполагам всички са чували тази сентенция. Предполагам всеки от нас се чувства като овца пред урната. А след изборите - като „излъгано камилче”. Нормално е. След като през всичките години на т.н. „преход” са ни лъгали политиците. След като ги сменяме през четири години, а всеки нов се оказва като старите. Че още по-лош, даже.
Всъщност не е нормално. Никак не е нормално. Но сме свикнали отдавна с това положение.
Най-лесния начин да ни управляват не е да ни лъжат в очите. А да ни накарат да вярваме, че е нормално да ни лъжат в очите. Лъжат, мажат, дори не е нужно да ни карат да им вярваме. В крайна сметка нищо не се променя. Поне за нас.
Тази зима по време на протестите се появи лъч надежда, че ще се промени нещо в цялата тази абсурдна ситуация. Спомням си как един социолог по време на едно от редовните по това време дискусионни тв студия каза нещо от сорта: „Хората протестират срещу всички. Срещу всички политици. Защото не се чувстват представени. Чувстват се предадени. Това е бунт срещу системата”.
Странно, че анализа на протестите не се разви в тази плоскост. Вместо това протестите много удобно се принизиха до екзистенциални проблеми като цените на тока.
Вместо да променят Изборния кодекс и „правилата на играта”, правителството в оставка побърза да раздаде няколко концесии, партиите една през друга връщаха мандати още преди да са ги получили, депутатите приеха няколко лобистки закона и в крайна сметка Народното събрание побърза да се разпусне. И така протестите затихнаха. Днес си спомняме за тях само като бледа сянка на митингите от зората на демокрацията – все едно не са били преди няколко месеца, а преди много години.
След това дойде предизборната кампания. Компромати, флашки, оплювания ... отвреме-навреме някоя недодялана, популистка програма. Иначе казано – политическия живот се върна в познатото си русло – със старите к...и, дори в стария бардак. И най-вече - със старите номера.
Всичко това беше най-голямата подигравка с народа. По-голяма дори от всички избори през годините взети заедно – парламентарни, местни, президентски.
И е „нормално” човек да се запита: „Защо да гласувам? За кого да гласувам? За същите ли? За предишните? Или за още по-предишните? За по-малкото зло? Или за поредния нов месия? Ако гласувам за някой, след това със сигурност ще го псувам и на следващите избори трябва да гласувам за друг, че да изгоня този, за когото гласувам сега?” И си казва: „По-добре за гъби, отколкото до урната.”
... ... ... ... ...
Всъщност не е ли това „номера” на политиците? Не е ли това номера – да ни откажат да гласуваме? Защо ли? Ще ви дам отговор с един пример.
Предполагам си спомняте, че преди няколко години се състоя една кампания на БНТ „Великите българи”. Всеки можеше да гласува с смс за този, който смята за най-достоен да бъде наречен „Велик българин”.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8#.D0.A4.D0.B8.D0.BD.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.BE_.D0.BF.D0.BE.D0.B4.D1.80.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D0.B0.D0.BD.D0.B5
http://welcome.bnt.bg/movies/velikitebg.php?id=12
Интерес в първата десятка буди една персона – Петър Дънов. Не толкова като личност, колкото като място в класацията.
Дънов е може би единствения от челната десятка, който би събрал и минуси, ако имаше отрицателен вот. Разбира се, той има и много поддръжници. Но въпреки това е необяснимо как изпреварва исторически личности като хан Аспарух, Ботев и всички други от челото на класацията. За малко дори да измести Левски от първото място.
Всъщност тази позиция е лесно обяснима. Това телевизионно шоу (защото въпреки претенциите за елитарност тази класация представлява телевизионно предаване) не претендира за представителност. Класацията не отразява мнението на всички българи, а само на активните - тези които са се включили в гласуването.
От друга страна малки групи като дъновистите се характеризират с вътрешна хомогенност и външна хетерогенност. Т.е., като всяка подобна група те имат способността да се консолидират в определени важни моменти и така да постигат целите си пред останалия свят. В конкретния случай – техните гласове като абсолютна бройка са до възможния абсолютен максимум на техния потенциал. Но поради малкия брой общо гласували в класацията, техните гласове придобиват един много голям относителен дял (като процент).
Всичко това взето под внимание обяснява как Петър Дънов стига до второто място в тази класация.
За да се потвърди максимата, че изключенията само доказват правилото, може да се даде още един пример – стигналия до 26-то място Нено Юруков – учител по физика от столично училище. Само с гласовете на неговите ученици!!!
http://www.monitor.bg/article?id=105439
Нещо подобно се получава и на редовните избори за народни представители, местни избори и президент. Ако една голяма част от избирателите не отидат до урните, то ядрата на всички политически партии със сигурност ще отидат. Както и тези, които са продали гласа си. И в крайна сметка тези, които ще управляват България ще бъдат определени не от целия народ, а от една малка негова част – партийните агитки и продажните гласове. При това положение е възможно да се получи „изкривяване” на представителството на политическите партии в Народното събрание, т.е. една партия, която няма широка обществена подкрепа да получи голяма роля във властта.
... ... ... ... ...
Да се върнем на въпроса „Да гласувам или да не гласувам”.
В крайна сметка живеем в демокрация. А демокрацията предполага свободен избор - избор освен за кого да гласуваш, избор дали въобще да гласуваш.
Пред всеки избор стои неизвестната дали човек ще вземе правилното решение. Понякога ни се налага да правим и труден избор измежду алтернативи, сред които нито една не ни удовлетворява.
Но едно е сигурно – дори да не гласуваш, други ще гласуват. И те ще определят твоето бъдеще. А всеки собствен избор, бил той дори грешен, е по-добър от всеки чужд избор за твоята съдба.
Те със сигурност ще гласуват.
Искаш ли те да изберат по кой път ще вървиш?
Всъщност това е въпроса.
Избора е мой. Избора е твой. Избора е на всеки от нас.
P.S. И за бога, братя, не продавайте гласа си. Бъдещето ви не струва парче хляб и две кебапчета. Нито 50, 100 или колкото там плащат лв.
