Прочетен: 2658 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2012 03:52
http://nomer1edno.blog.bg/politika/2012/04/18/nai-noviiat-pechelivsh-uzakonen-ot-dyrjavata-biznes-na-mutri.941729?utm_source=dnesbox&utm_medium=link&utm_campaign=footer
Първо по въпроса за многофамилните жилищни сгради като цяло.
Панелките били кутийки, а кварталите – гета. Ами в такива ги превърнахме самите ние, дами и господа. Българите сме свикнали да слагаме дори златни кранчета на мивките вкъщи, но що се касае до ремонт на общия покрив, на асансьора, да не говорим за околоблоковите пространства – не ни търси, все някой друг трябва да свърши и да плати работата. Най-вече държавата. Че управниците ни не са стока открай време, не само последните двайсет години – така си е. Но не е само в това проблема – манталитета ни е най-голямата пречка да заживеем добре. То и затова управниците ни са на това дередже, но това е един друг въпрос.
Идеята ми е, че няма как човек да има голяма къща с всички екстри и удобства, с последните постижения на строителството и голям двор в центъра на някой голям град при това на цената на една панелка. Че на всичкото отгоре някой друг да му го осигури. Е, последното може и да стане, но само, ако вуйчо ти е владика както се казва в народната приказка или ако си супер красива мадама, готова да си вдига краката само за единия лукс. Ако искаш да живееш в добре построен апартамент или къща в града – вадиш нужните пари. Ако не можеш – живееш в панелка или отиваш на село, където поне няма да живееш в гето, но пък с проблемите на нашите села. Това е, няма друг начин. За съжаление обществото ни е много бедно и жилищния фонд е отражение на цялото ни финансово и икономическо състояние. А този жилищен фонд на 99% е под всякаква критика като състояние, не само панелките.
Панелките.
В исторически план в началото на 20-ти век много голяма част от населението се концентрира в големите населени места. Появява се все по-голям проблем с жилищата. Още тогава Льо Корбюзие и архитекти от германската и руската школа мислят над този въпрос. Многофамилни жилищни сгради има още от древността. Но през индустриализацията нуждата от евтини и в същото време функционални жилища е по-голяма от всякога. На всичкото отгоре изискванията към хигиената на жилищата и средата се увеличават непрекъснато, вкл. и в момента. За да се реши този проблем е нужен компромис. Да, така е, многофамилната жилищна сграда е компромис, колкото и да е луксозна тя. Това е истината. Няма как да е иначе. Няма как всички да живеем в къщи. Иначе сега трябваше да живеем по селата. Което никак не е лошо, но съвременния начин на живот налага в голямата си част да живеем в градовете. С настъпването на техологиите, навлизането на стоманобетона и различните видове строителни конструкции, вкл. и едросерийното производство се появяват панелните сгради. И до днес те си остават няй-добрия компромис за многофамилно жилищно строителство от гледна точка на съотношение цена/функционалност. А относно времето за строителство да не говорим. Не случайно панелни комплекси се строят не само в България, бившия СССР и социалистическия блок, ами и във Франция, ФРГ и други западни държави.
Качеството на строителство е съвсем отделен въпрос. При всеки един продукт, ако не е произведен качествено се губи неговия замисъл, колкото и да гениален той. И решението не е да се отхвърли този продукт, а да се повиши качеството на изработка. Но ниското качество на панелките в България не омаловажава тяхната стойност като строителна конструкция. Неслучайно хората, запознати със строителството по социалистическо време правят разлика м/у „стар” и „нов” панел. Дограмите на панелките били стари и некачествени, инсталациите – под всякаква критика, за топлоизолация въобще не може да се говори ... ами нормално – такива са били по принцип технологиите. Качеството в голямата си част наистина е лошо още, когато тези блокове са били нови, но както споменах – това е един друг въпрос. Ако един панелен блок се санира по всички правила – от вътрешните инсталации на всеки апартамент, инсталациите на целия блок и общите части, направи се хидро и топлоизолация на покрива, на външните стени, нова дограма (вкл. и на общите части) и се стигне до естетическия вид – повярвайте, той би бил по-красив и приятен за живеене от повечето многофамилни жилищни сгради, построени през последните двайсет години.
Да не забравяме, че панелното строителство, особено когато е извършено качествено, е едно от най-сигурните и устойчиви на земетресения. Слуха, че панелките издържали по 30-50 години е мит. И сега по ЗУТ гаранцията за строителство е 30 години, но това е един доста сложен въпрос и той не касае доколко е устойчива конструкцията. Панелите сами по себе си са изключително здрави най-малкото поради начина им на конструиране и изработване. Проблем са най-вече некачествено извършените заварки м/у панелите и изолацията. Но по този въпрос трябва да се подхожда като към всяка сграда – обстойно обследване и ремонт, ако е възможно (с необходимото запечатване). А ако сградата е опасна и не подлежаща на ремонт ... следва събаряне. Но това е проблем, който не стои само пред панелните блокове.
Що се касае до ЕПК и ППК строителството – проблемите са по-малко дори и от панелките.
Относно средата на обитаване.
Това е другия голям проблем, който се изтъква от противниците на панелките. Явно българина не може да се отдели от лехата с домати и кочинката, където живее прасчо до Коледа. Като толкова му липсва да го пита някой що чини в Обеля, Люлин или Владиславово ами не се върне в родното си село. И тъй като ни липсва кочинката ние превръщаме целия квартал в кочина. Носталията на нас българите по двора е похвална, но трябва да се съобразяваме с обстоятелствата и реалността. А тя е, че навремето архитектите и ландшафтните проектанти са си свършили много добре работата, когато са проектирали кварталите като една много добра среда за живеене в градски условия. Това, че не са били изпълнени всички нужни мероприятия и на всичкото отгоре ние като обитатели допълнително влошаваме ситуацията е един отделен въпрос. Колко по-зле може да бъде се вижда в новите квартали, където презастрояването е тотално. Панелните комплекси могат да се благоустроят до голяма степен все още, но новите – не. По простата причина, че не са проектирани по този начин.
Какво да се направи?
Нужно ли е саниране? По този въпрос мисля, че две мнения няма. М/у другото от саниране се ниждаят не само панелните блокове. Много от новопостроените през последните двайсет години сгради скоро също ще се нуждаят от саниране, имайки предвид какво е качеството на новото строителство. Каква е алтернативата – събаряне на панелните блокове. При което проблема става не двойно, не тройно, а няколко пъти по-голям. А в крайна сметка решение м/у двете реални възможности трябва да се вземе в най-скоро време.
Дали е възможно това саниране, обаче? Както винаги, когато става въпрос за решаване на даден проблем, нека и сега погледнем челния опит на „белите” държави. В Германия голяма част от санирането вече е извършено. Но там жилищния фонд не е раздробен и собствеността ако не е държавна, то е поне е окрупнена. През 80-те години на 20-ти век в България, поради липсата на пари в икономиката тогавашната социалистическа власт взема едно решение, което се забравя от мнозина – продава се жилищния фонд на гражданите, който в голямата си част до тогава е ведомствен. И всяко семейство се сдобива със собственост върху апартамента, в който дотогава е живяло и изпълнява мечтата си за собствен „дом”, пък бил той и панелна „кутийка”, против която дотогава е роптаел. Но това е нож с две остриета. Защото пак опираме до манталитета на нас, българите. И до момента в ЗУТ има разпоредби, които ограничават промяната на фасадното оформление, както и редица вътрешни конструктивни промени. Но използвайки безхаберието и бездействието на институциите превърнахме демокрацията в слободия и по отношение на сградите, в които живеем. Саниране се прави и сега. Но на парче. В резултат на това блоковете се оцветиха във всевъзможни цветове на дъгата без всякакъв замисъл и мисъл, появиха се кръпки от топлоизолации, а само в един блок по балконите могат да се видят творения на майсторския „висш интелект” на поне няколко фирми за ПВЦ дограма. За „украсите” от климатици и сателитни антени няма какво да говорим - всеки естет, незапознат с българската действителност би изпаднал в умопомрачение.
Едва ли някой би спорил, че едно такова саниране на парче (според мен саниране не е точната дума) не само не е ефективно и грозно, ами излиза по-скъпо, отколкото ако беше направено цялостно на един цял блок, а защо не и квартал. С предварителен проект, разбира се. А резултата би бил многократно по-добър.
Какво е решението. Много е просто – цялостно саниране. Лесно е да се каже, но е ужасно трудно за изпълнение. Невъзможно почти. Във всеки вход ще се намери поне един, на когото дори да му се подари саниране, той пак ще се дърпа. Защото не е важно на Нане да е добре, а Вуте да е зле. Да не говорим, че ако 70% от домакинствата от един вход могат да си позволят саниране, 30% не могат. При това в големите градове. В малките съотношението е 30% към 70%. Но няма друг начин, не може да се продължава, както досега. Иначе ще продължим да си живеем в кочина.
Решението е да се прилага закона за многоетажната собственост, да не се допускат промени, които не са позволени от ЗУТ. Но най-вече трябва работеща национална стратегия и програма за саниране. Ако не се направи, в скоро време наистина ще се наложи да се събарят панелки (и не само), независимо, че някой си е сложил златни кранчета на мивките в апартамента си. И ще се надяваме да се появи нов Льо Корбюзие да решава още по-наложителния въпрос с жилищния проблем на населението.
20.04.2012 17:41
