"Защо са ни давали да строим? Имаме редовни документи за паркоместа в собствените си имоти, а сега не ни дават да стигнем до домовете си с коли."

Колко пъти сме чували този въпрос от собственици на имоти в "Приморски парк" (Морската градина на Варна) по повод заповедите за ограничаване на движението на МПС на територията на "Приморски парк". Човек наистина остава с усещането, че тези хора някой насила ги е карал да строят и заради това имат "изконно, (конституционно, според областния управител Великов)" право да карат автомобили по алеите на "Приморски парк", щом имат заверени от Общината разрешения за строеж, включително и за паркоместа.

Истината, обаче, е съвсем различна. Знам, че на много хора ще им доскучее от юридически и градоустройствени термини, но няма как по друг начин да се разгледа въпросът.

Kакво казва Законът за устройство на територията (ЗУТ)? Няколко цитата: 
Чл. 141. (1) Идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината.
(3) Отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност.
Чл. 145. (1) Техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района). Съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване.
Чл. 146. Отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. …
Чл. 148. (4) Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2. …

Тези текстове са пределно ясни, но все пак малко уточнения:
Правото да строиш в собствения си имот е ПРАВО, т.е. не е задължение. Никой не може да те накара, включително и държавата, да строиш каквото и да е.
От друга страна всеки може да строи каквото си иска, но само при условие, че проектът отговаря на градоустройствените показатели и изискванията на закона. Грубо казано – в имот, който е предвиден за жилищно строителство, може да се строят жилищни сгради, но не и производствени (дори и автосервиз, например). В промишлени зони – може да построиш завод, но не и жилищен комплекс. В озеленени територии (паркове) може да се изграждат най-много спортни и атракционни съоръжения.
Ако някой собственик има желание да строи нещо в имота си и всичко това е спазено – има си процедура за разрешаване на строителството. За целта в администрацията се подават за одобрение инвестиционни проекти. Най-важното в случая е, че отказ за издаване на разрешение за строеж се дава не по целесъобразност или естетическа издържаност (за съжаление), а само по законосъобразност. Институциите трябва да прегледат проектите и, ако те отоговарят на нормативната база, издават Разрешение за строеж. Ако проектите не отговарят на изискванията – издават обоснован отказ. Толкова.

Иначе казано, ако някой реши да строи писта за летящи чинии, за да посреща хипотетични извънземни гости - никой не може да го спре, ако проектът отговаря на формалните изисквания.

Едно от тези изисквания е да се обезпечи имотът с необходимите паркоместа:
Чл. 43. (1) За нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот.
А необходимите паркоместа се определят от една табличка от "Наредба 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии" и изискванията на всяка община, с които всеки архитект е запознат. Грубо казано: за всеки обект в една сграда - минимум по едно паркомясто. Например, ако в една сграда има пет апартамента, четири офиса и един ресторант, това прави десет обекта, следователно трябва да се осигурят минимум десет паркоместа. В зависимост от това колко човека се предвижда да работят в офисите, с колко места е ресторантът и т.н. - нужните паркоместа може да се окажат много повече.

Но какво правим, ако теренът или други причини, включително и НОРМАТИВНИ, не позволяват да се осигурят тези необходими паркоместа? ЗУТ предвижда и този случай - ИЗВЪН собствения имот. При това възложителят е длъжен да ги осигури за собствена сметка.
Чл. 43 (2) Изключения от разпоредбата по ал. 1 се допускат от органа, който следва да издаде разрешението зас троеж, когато нормативнонеобходимите гаражи и места за паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и други при условия, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.

И това се е спазвало навремето, както се вижда от проекта от 1994 за ресторант „Лавиния” – предвиждало се е паркирането за посетители да става извън територията на парка. Въпреки това, по-късно под името „БМ-Градина” същият този ресторант изгражда паркинг в имота в „Приморски парк”. Паркинг, за който е констатирано, че е незаконен при проверка на ДНСК (след сигнал на граждани, разбира се). Незаконен паркинг, който все още не е премахнат.

 
Да се върнем на ЗУТ. Какво означават всички тези членове, алинеи и точки конкретно в случая с паркоместата в частните имоти в „Приморски парк” и какво право дават те на собствениците:
Вече стана дума по-горе, че никой не е задължавал собствениците на имоти да строят каквото и да е. Цялото това строителство е ставало по тяхна свободна воля, вкл. и всякакви паркоместа (открити и закрити) и гаражи. Как са се сдобили с право да строят в парк, макар и в собствените си имоти е друг въпрос, на който се надявам тези хора някой ден да отговорят ... пред съда. За целта, разбира се, трябва да се намерят общински и държавни служители, които да проведат проверки, както и прокурори, които да заведат дела в следствие на проверки. Но както казах, това е един друг въпрос, собствениците на имоти твърдят, че всичко (ПУП-ове, сгради, паркоместа) е законно, така че за момента ще приема тази хипотеза за вярна (подчертавам, само за момента).

Та, намерили са собствениците някакъв начин да застроят имотите си в парка. Поискали са да им се одобрят инвестиционни проекти, вкл. и за гаражи и паркоместа. Има ли право Главният архитект да им откаже, при положение, че имотите имат (спорни, но все още законни) ПУП-ове? Не, законът не го позволява, (Ще повторя - Законът позволява отказ на Разрешение за строеж само по законосъобразност, а не по целесъобразност). Колкото и да е абсурдно - това е положението.
По принцип, тъй като се намират в „озеленена територия”, достъпът до много частни имоти в „Приморски парк” се осъществява чрез алеи, а не чрез улици. Алеите са предвидени за пешеходци, законът забранява смесване на пешеходно и автомобилно движение за градове над 30 000 жители (всеизвестно е, че Варна е поне десет пъти повече), това автоматично затваря алеите на парка за движение на МПС. На всичкото отгоре има действаща Наредба за Обществения ред на Община Варна (НОР), която изрично забранява движението на МПС по алеи, паркове, градини и други зелени площи.

Дефакто собствениците на имоти имат достъп до своите имоти (чрез алеи), но нямат автомобилен достъп.

Но липсата на автомобилен достъп до парцелите не е основание за отказ от разрешение за строеж на гаражи и паркоместа (право, което според собствениците, е законно). Какво ще правят  стези паркоместа собствениците, при положение, че не могат да стигнат с колите си до тях? Можем само да гадаем (което не влиза в правомощията и задълженията на Главния архитект). Това си е само техен проблем - поискали са да строят паркоместа в зона, забранена за движение на МПС, за какво ще ги ползват – те си преценяват. Може да прекарват с вертолет своите коли от булеварда до паркоместата в имотите си. Или пък с товарни колички на части по примера на инженерите от Форд, които качват Мустанг с асансьор на 86-ия етаж на Емпайър стейт билдинг.

 
vbox7.com/play:db17e31dee

Да, абсурдно е, но защо да очакваме логика от хора, които са решили да строят в парк? (Ще потретя – Законът позволява отказ на Разрешение за строеж само по законосъобразност, а не по целесъобразност).
И тук идва най-интерсната част – наличието на паркоместа в самите имоти в „Приморски парк” не удовлетворяват изискването на чл.41 (1) за осигуряване на паркоместа за всеки нов строеж, поради факта, че се намират в паркова среда и имат достъп чрез алеи, а не улици. За да бъдат осигурени с паркоместа сградите в Морската градина трябва да се приложи чл. 43 (2). Ако има някаква нередност в действията на общинската администрация, то тя е точно тук.

Предполагам с течение на времето отговорните институции (Главен архитект и ЕСРУТ) на Община Варна са спрели да следят за стриктното спазване на Закона точка по точка. За да се разбере дали е така трябва да бъдат извършени проверки на инвестиционните проекти на сградите.

Наличието на паркоместа в частни имоти в „Приморски парк” не дава право на собствениците им да влизат с МПС по алеите на парка, но е достатъчно притеснителен факт, за да бъде оставен без последствия. Кой има право да извърши проверки? Кой е ДЛЪЖЕН да извърши проверки? ДНСК, прокуратура и на първо място – Кметът на гр. Варна.