Живеем в някакъв кошмар. На днешния политически живот в България може да завиди всяка древногръцка трагикомедия. Само, дето на човек не му е нито до рев, нито до смях. Единствения избор пред „уважаемия” зрител-избирател е да крещи от гняв. Такъв абсурд не би могъл да измисли дори гений като Оруел. 

Някакъв самовлюбен телевизионен водещ се взел на сериозно и решил да става политик. Но не просто политик, а направо Премиер. И защо не да не си повярва човечеца, щом в държава като нашата неговия предишен идол от каратист стана премиер?  
Друг, също толкова измислен водещ в ефир обяви присъединяването си към партията на по-горния. Не, че и други в миналото не са сменяли журналистическото поприще с политиката (Асен Агов, Димитър Цонев за кратко), но поне никога не са го правили по толкова „рекламен” начин. За награда Росен Петров получи бъдещ министерски пост от бъдещия премиер Бареков. 

Като стана дума за министерски постове – забелязва се известна градация в последните няколко мандата. Недоразумението Цар-премиер (Сакскобурготски) направи министри няколко българи, учили на Запад, току-що станали от университетските банки и вредили се до един от десетките вицепрезиденстски постове в някоя западна компания. Оттогава модата на псевдоекспертните министри не е отминавала.

Бойко Борисов бързо разбра, че вносните юпита не се приемат добре сред „лошия мат’риал” и въведе „креативен” метод за подбор на кадри – събираше по кръстовища.
Следва последния (за сега) „експерт” Орешарски, който по стара българска традиция произлиза от десни среди, но беше предложен от лява партия за премиер още преди последните избори.
За Бареков могат да се кажат много неща, най-вече негативни, но едно не може да му се отрече – усеща накъде „духа вятъра” и успява да улови тенденциите. Вече никой няма да се учуди, ако на следващите избори спечели партията, наредила предварително целия нов Кабинет. И за да има шанс, то в него трябва да влязат разпознаваеми лица. На Бареков ще му бъде все по-трудно да намери кадри от своите среди. Все пак журналистите са хора с високо его и малко са тези като Росен Петров свикнали да играят втора цигулка. Хитовия български сериал „Под прикритите”веднъж вече излъчи министър, при това сравнително успешен (Владимир Пенев). И „Куката” Мариян Вълев едва ли ще се изправи в реалния живот срещу комисар Попов, въпреки че едно от редките му появявания в телевизионни предавания беше именно при Росен Петров. А журналистите от Пеевските медии не стават – до един са анонимни. Но пък Бареков винаги може да извади коз от ръкава си с някой актьор от турска сапунка, особено имайки предвид от коя телевизия идва и кой стои зад нея.

 Всичко това звучи абсурдно, нали, почти като научна фантастика (без наука, обаче). Но реалността е по-жестока от всеки кошмар – само няколко месеца след своето създаване най-новия актьор на политическата е на четвърто място сцена в социологическите проучвания. Очевидно Бареков и компания не са просто селския идиот, на който всички се подиграват, ни никой не взема на сериозно. Не е Жорж Ганчев, не е поредното Яневче, не е дори волно Сидеровче.
По-лошото е, че всичко това няма да е нищо ново. Та „България без цензура” е като представителна извадка на сегашния парламент:
- Лидерска партия като ГЕРБ - и при двете начело са двойка нискочели, късоподстригани субекти, все едно извадени от учебник за човешката еволюция (най-ранните стадии). Може би неслучайно разпределението на ролите е едно и също – премиер, министър на вътрешните работи.
- Партия, разчитаща на фанатизиран електорат със склонност към мазохизъм, който колкото повече го лъжат, толкова повече вярва (като БСП).
- Партия, която залага на нискоинтелигентен псевдопатроитзъм (като Атака). Дори програмите им са идентични – голи обещания, които смятат да постигнат с абсурдни, нереални и откровено опасни в дългосрочен план мерки.
- Но на първо място – партия като ДПС, работеща не за държавата и народа, а в услуга на един мустакат банкер и един угоен медиен магнат.

Остава единствено четирите парламентарно представени партии да отидат на следващия конгрес на „България без цензура”, да изиграят обединение в едно единно цяло „в името на националните приоритети”,  след което да върнат чл. 1 в Конституцията. А на драгия зрител-избирател му остава да се надява след края на „пиесата” заедно с еднопосочния билет за чужбина да раздават по три плика за повръщане.

Единствения изход да се събудим от този кошмар е по-бързо да влязат санитарите, да вземат декорите на треторазрядните актьори и да прекратят този водевил.